Какво те мотивира да избереш юридическото образование?
Във времето, в което трябваше да вземам решения за своето бъдеще имах увереността, че знам какво бих искал да ми се случи в живота, затова и не ми беше трудно да поема по пътя на своето развитие. Случи се така, че по-голямата част от обучението ми в полицейската школа в Пазарджик беше насочена към изучаване на правни науки. А конкретно желанието ми да завърша юридическо образование беше провокирано от амбицията да се реализирам като следовател в бъдеще.
Да разбирам, че да станеш следовател фигурира в списъка ти с цели за личностно развитие. Успя ли да осъществиш тази своя цел?
Нека само да отметна тук, че сбъдването на най-значимата всъщност цел в моя живот – раждането на двамата ми сина, предхождаше реализацията ми като следовател. Още преди да завършва юридическото си образование, работата ми в органите на полицията ми даде възможност да започна като помощник-следовател. Това към днешна дата може до известна степен да се приравни до нивото на разследващ полицай. Две години по-късно вече бях назначен като следовател.
Доколко работата като следовател удовлетвори твоите очаквания?
1994 година следствието беше извадено от органите на полицията и стана част от съдебната система. Това ми даде възможността и свободата да кандидатствам за прокурор в Русенска прокуратура и да бъда избран за такъв.
Какво ти донесе като знания, опит и впечатления работата ти в системата на съдебната власт?
В работата си в съдебната система съм създал контакт със страхотни специалисти, които ми помогнаха да придобия високи професионални познания и компетенции. Тогава тези хора бяха същински учители за нас-младите в системата, като предаваха своето знание с плам, а с личен пример ни учеха как да прилагаме законите принципно и добросъвестно. Именно познанството ми с такива личности прокара в мен усещането колко още мога да уча и да дам на обществото. Този ми опит провокира желанието ми 5 години по-късно да стана адвокат.
Като адвокат с 22 години опит зад гърба си, как би дефинирал адвокатската професия?
Адвокатската професия е призвание, въпреки че част от масата възприема, че това е възможност за забогатяване. Защо призвание? Защото всеки гражданин заслужава защита, но също така този който е сгрешил трябва да понесе своята отговорност. Целта на адвоката в случай на такъв като мен, който работи с наказателни дела, не е да избягва правосъдието, а виновното лице да получи своето възмездие в рамките на закона, като се постигнат целите на наказанието, заложени от законодателя. Така ще се постигне генералната превенция – всеки виновен да понесе отговорност за извършеното деяние. За мен да съм адвокат е свобода при прилагането на законите. Но не само това, наред с учителската и лекарската професия, адвокатската е една от най-престижните професии, практикувана от интелигентни хора, защитаваща правата и законите, и интересите на гражданите.
А адвокатската професия даде ли ти възможност да изпълниш обществения си дълг?
Изграденият авторитет като адвокат ме наведе на извода, че следва да се отдам в по-голяма степен на обществено-полезни каузи. Този стремеж ме доведе до националния парламент, където имах възможност като участник в различни комисии да представлявам русенци.
Като народен представител в 40-тото Народно събрание какъв е твоят опит?
Като такъв, участвах в няколко постоянни комисии, във всички временни комисии, но с особена гордост отбелязвам гласуваното ми доверие с избора ми за участник в две комисии за промяна на Конституцията на Република България, по-конкретно на 3-тата и 4-тата поправка. Тогава работих редом до имена като проф. Корнезов, проф. Герджиков, проф. Мингова, проф. Касабова, проф. Панайотов и др. В своя си край народното събрание ме избра за член на новосформираното Бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. След приключване на мандата ми в Бюрото и до днес продължавам да упражнявам любимата си адвокатска професия.
Този опит преизпълни ли очакванията ти за принос към обществото?
Не. Личният ми стремеж да работя на регионално ниво ме доведе до избирането ми за общински съветник и гласуваното ми доверие от останалите съветници при избора ми за зам.-председател на Общински съвет Русе. По-късно, в разгара на пандемията и политическата криза през 2021 година Министерски съвет ме назначи за Областен управител на област Русе. Престоят ми там ми даде отговори на много въпроси и на основния – защо русенска област е неразвита икономически, транспортно и т.н. Скъсаната връзка между местната и централна власт, между тях и бизнеса, и гражданите ме подтикна заедно със свои съмишленици да създадем неправителствена организация в обществена полза МИСИЯ ГРАДЕЖ. Създадено през 2022 година, Сдружението работи активно за решаването на тези тежки проблеми и издигане на престижа на нашия регион и равняването му с водещи в страната.
Запознай се с автобиографията ми в Europass формат: ББългаринов CV.pdf